Кеворк Кеворкян: Сивота
Кеворк Кеворкян, Facebook
Тия дни ни зарадваха с още една богатства новина: делът на така наречения „ сив бранш “ от стопанската система ни бил - съгласно разнообразни източници, наши и европейски - сред 22 и 34,6 %, само че по-достоверно било второто число.
Това значи и още нещо, което най-много би трябвало да ни тревожи: едно грамадно количество хора – при 2,92 милиона заети/работещи, са принудени да живеят с една Измама: чорбаджиите им мамят страната, а те пък са жертва на двойна машинация, тъй като мамят и страната, и себе си – като непринудено се отхвърлят от права, които сивата стопанска система въобще не признава. Това е една безусловно безправна парадайса, няма и послушна - в една страна, която към този момент е изцяло объркана.
Всъщност, от дълго време има две страни, два морала, два закона за всичко. И приказките за някаква „ смяна “, за някакъв „ преход “ са безусловно неуместни, а и никой не им има вяра.
Една трета от всичко, което те заобикаля, работи в някаква степен на черно, а ти се правиш, че си свободен – въобразявай си го, никой няма да ти пречи, щом си толкоз изгубен.
Впрочем, независимост ли е свободата, дадена на загубеняци?
Държавата незабелязано е трансферирала на измамници правата си върху една трета от стопанската система, една трета в действителност е прикрито преотстъпена - и това не тревожи никого.
Най-отвратителната последица от това е, че хората, които са принудени да вземат участие в Измамата, наподобява са развратени дефинитивно – а и няма кой да им върне свободата да се измъкнат от този срам.
Нещо повече, властелините на Зоната безсрамно настояват, че служащите им се усещат добре, точно когато мамят страната, не заплащат налози, осигуровки и прочие Искат да ни внушат, че, в последна сметка, Сивата Зона е комфортна за тях, че тя е единственият им избор.
Чорбаджиите им пък си имат своите образци и своите ментори. Дивашката приватизация на Костов изкорми всяко възпитание в стопанската процедура, след нея всичко към този момент беше разрешено. И до момента обаче се намират тарикати, които я оправдават – все по-вяло и незадълбочено, само че го вършат. На елементарните хора им е оставена опцията да побесняват, всякога, когато срещнат името на Демона на Разграбването.
Facebook дава голям брой свидетелства за това, обезпечени от неговите жертви, които в никакъв случай няма да съумеят да обуздаят обидата и гнева си. Но и те последователно си отиват и след някоя и друга година никой към този момент дори няма да се сеща за чудовищния обир.
Дотогава и донейде светлата част от всичко, което ни заобикаля, също ще е порядъчно изсивяла, сивите властелини ще са изиграли до дъно ролята си.
Но и тогава мнозина няма да са наясно – както не го проумяват и в този момент, че протичащото се е артикул на несръчност, дължи се основно на нея. Ако Костов най-малко в някаква оскъдна степен беше наясно по какъв начин се стопанисват активите на една страна, в никакъв случай нямаше да ги разпилее по този метод, той е задоволително внимателен, даже нерешителен, с цел да поеме рисковете от едно правосъдно гонене – каквото в действителност нямаше да има, тъй като политическите хунвейбини в точния момент се погрижиха да обезсилят правосъдната система.
Но казусът беше различен: един редови учител по политикономия на социализма – какво е това въобще, мама му остаряла – трябваше да ни преведе през останките на соца!
И вижте какво се случи съвсем три десетилетия по-късно: някакви курсанти от Харвард пък трябваше да ни преведат през руините на Прехода. Резултатът беше същият: Апотеоз на Некадърността.
Изглежда, на България към този момент не й се поставят кадърни управленци. И по този начин тя се озова и евентуално трайно ще обитава в Сивата Зона – която някои назовават „ ничията земя сред положителното и злото “.
И въпреки всичко, най-страшното е друго – Сивата Памет.
В тази зона развращаването е надалеч по-безцеремонно, брутално и неприкрито, насилниците като че ли даже се гордеят с това, което правят.
И последствията са надалеч по-отровни и непоправими. Някой ден - не е несъмнено, само че въпреки всичко е допустимо - жертвите на сивата стопанска система може и да се измъкнат от Измамата. Това обаче въобще не е допустимо за жертвите на Лъже-Паметта.
И това бе предрешено още от „ началото “ от други некадърници - когато всички бяха „ ошашавени “, както се показваше Радичков: и ония, които съчиниха кривите сметки на Прехода, и елементарните хорица, които към този момент проумяваха, че Божества не им се поставят.
Радичков с съображение се плашеше от метода, по който „ използваме “ Живота.
А Паметта – нея по какъв начин „ използваме “?
Ами по този начин, че към този момент не можем да чакаме благосклонност даже от някой второстепенен Бог.
Всекиму е разрешено да овъргаля в нечистотии общата ни памет. Всъщност, целият Преход е борба с нея - той е безпримерна апология на забравата. Която отпуши по този начин безпримерно мърсуване.
Паметта е изключително непоносима за сивите властници и те стръвно ще я унижават, ще я насилват като кърджалии – и това ще продължава, до момента в който не ни трансфорат в бежанци от личната си памет.
Зареяни напразно в личната си пустота.
***
Преди няколко седмици – в дописката си „ Насам-натам с пианото “ - описах за някои наши общи истории с Волен Сидеров. И апропо загатнах и едно пиано, което в моята памет се мъдреше в ресторанта на писателския съюз. И по този мотив укорих Волен, че не е задоволително акуратен в детайлите – тъй като той пък твърдеше, че пианото се намирало в така наречения „ Тих ъгъл “, отново в рамките на същия съюз.
Накрая обаче се оказа, че и аз не съм напълно прецизен – въпросното пиано, най-малко доникъде на 80-те години в действителност се е намирало в упоменатия ресторант, само че по-късно го повишили, като го качили от мазето в партера на постройката на „ Ангел Кънчев “ 5 – по този начин твърди известният композитор Ценко Минкин, в чието удостоверение нямам съображение да се колебая.
Тъй или другояче, склонен съм да приема, че съм позволил неправилност, като съм прозяпал миграцията на пианото. Разбира се, тематиката и задачата на дописката бе друга и тя бе разбрана от читателите.
